Още от зората на японската култура съществуват рисунки, близки по идеи и структура до днешната манга. Подобни изображения са намирани и в гробници. През XII в. в Япония се появяват сатирични рисунки и картини със сходни черти наподобяващи тези в сегашните комикси.
Думата "манга" влиза в употреба и започва да се разпространява в края на XVIII в. с публикуването на графични новели. Най-известни са манга рисунките и скиците на един от най-големите японски ukiyo-e художници Katsushika Hokusai (1760-1849).
Така изглежда оргиналният манга комплект на Hokusai Katsushika.
Състои се от 15 тома и включва различни истории и скици
Hokusai Ehon - Edo 1837 - Маймуната Сонгоку
"Ehon Saiyuki" e една от по-късните графични новели на Хокусай. Адаптирана е по класическа китайска приказка за зла маймуна на име Сонгоку, която трябва да се разкае за греховете си като премине през голям брой битки с чудовищни врагове.
Също известни графични новели, поставили началото на това изкуство, са "Shiji no yukikai" (1798) на японския писател и художник Santō Kyōden и "Manga hyakujo" (1814) на Aikawa Minwa.
След 1868 г. в Япония бележи развитие модерната медийна комуникация, в това число вестниците и списанията, в които мангата се появява за първи път. Но най-значителният напредък на този вид изкуство идва след края на Втората световна война (1939–1945). С други думи, модерната манга, която се разпространява в момента, е мангата, появила се след войната. Тя има вече половинвековна история.
Съвременната манга дължим на гения на Осаму Тезука. През 1947 г. Тезука черпи вдъхновение от книгата „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън за създаването на манга версия, озаглавена „Новият остров на съкровищата“. Въпреки мизерните условия след войната и намалената публицистична индустрия в страната, тази творба веднага става бестселър с тираж 400 000 копия. По това време Тезука е 19-годишен студент по медицина. Новият остров на съкровищата вече носи зачатъците на модерния синтаксис на мангата и има огромно въздействие върху новото поколение манга художници. Самият Тазука продължава да рисува манга до смъртта си (1989). Негови са и някои от най-популярните творби като "Astro Boy", "Black Jack", "Kimba the White Lion".
Следвоенното десетилетие е свидетел на появата на още много манга артисти освен Тезука и поражда истинска манга мания, макар този вид изкуство все още се смята за детски жанр. Хората, израснали четейки манга, т.е. манга поколението, не могат лесно да я изоставят. В края на 60-те години мангата, добила популярност предимно сред студентите, набира скорост и хората започват да виждат в нея нов вид развлечение и изкуство. Растящото студентско движение с все по-голям ентусиазъм приема тази новопоявила се форма, за да се стигне с времето до настоящия вид на японската манга.
Първият човек, който използва думата "манга" с модерното й значение е Rakuten Kitazawa (1876-1955). Това е литературният псевдоним на Kitazawa Yasuji, който се е занимавал с манга и nihonga. Автор е на огромен брой политически карикатури и кратки последователно кадрирани рисувани историйки в края на епохата Meiji и началото на епохата Showa. Смятат го за баща на модерната манга, защото е помагал на много и известни мангаки и аниматори. Той е и първият професионален карикатурист в Япония.
Най-популярните манги често се адаптират за аниме, като сценарият се преработва, за да привлече широката публика. Макар и по-рядко, анимето също може да се преработи в манга. В английскоговорящите страни съществува широко разпространеното погрешно схващане, че думата "манга" се отнася за японската анимация. Това, отчасти, е резултат от факта, че името и логото на компанията разпространител на японска анимация сред западната публика е Manga Entertainment.
Думата "манга" влиза в употреба и започва да се разпространява в края на XVIII в. с публикуването на графични новели. Най-известни са манга рисунките и скиците на един от най-големите японски ukiyo-e художници Katsushika Hokusai (1760-1849).
Така изглежда оргиналният манга комплект на Hokusai Katsushika.
Състои се от 15 тома и включва различни истории и скици
Hokusai Ehon - Edo 1837 - Маймуната Сонгоку
"Ehon Saiyuki" e една от по-късните графични новели на Хокусай. Адаптирана е по класическа китайска приказка за зла маймуна на име Сонгоку, която трябва да се разкае за греховете си като премине през голям брой битки с чудовищни врагове.
Също известни графични новели, поставили началото на това изкуство, са "Shiji no yukikai" (1798) на японския писател и художник Santō Kyōden и "Manga hyakujo" (1814) на Aikawa Minwa.
След 1868 г. в Япония бележи развитие модерната медийна комуникация, в това число вестниците и списанията, в които мангата се появява за първи път. Но най-значителният напредък на този вид изкуство идва след края на Втората световна война (1939–1945). С други думи, модерната манга, която се разпространява в момента, е мангата, появила се след войната. Тя има вече половинвековна история.
Съвременната манга дължим на гения на Осаму Тезука. През 1947 г. Тезука черпи вдъхновение от книгата „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън за създаването на манга версия, озаглавена „Новият остров на съкровищата“. Въпреки мизерните условия след войната и намалената публицистична индустрия в страната, тази творба веднага става бестселър с тираж 400 000 копия. По това време Тезука е 19-годишен студент по медицина. Новият остров на съкровищата вече носи зачатъците на модерния синтаксис на мангата и има огромно въздействие върху новото поколение манга художници. Самият Тазука продължава да рисува манга до смъртта си (1989). Негови са и някои от най-популярните творби като "Astro Boy", "Black Jack", "Kimba the White Lion".
Следвоенното десетилетие е свидетел на появата на още много манга артисти освен Тезука и поражда истинска манга мания, макар този вид изкуство все още се смята за детски жанр. Хората, израснали четейки манга, т.е. манга поколението, не могат лесно да я изоставят. В края на 60-те години мангата, добила популярност предимно сред студентите, набира скорост и хората започват да виждат в нея нов вид развлечение и изкуство. Растящото студентско движение с все по-голям ентусиазъм приема тази новопоявила се форма, за да се стигне с времето до настоящия вид на японската манга.
Първият човек, който използва думата "манга" с модерното й значение е Rakuten Kitazawa (1876-1955). Това е литературният псевдоним на Kitazawa Yasuji, който се е занимавал с манга и nihonga. Автор е на огромен брой политически карикатури и кратки последователно кадрирани рисувани историйки в края на епохата Meiji и началото на епохата Showa. Смятат го за баща на модерната манга, защото е помагал на много и известни мангаки и аниматори. Той е и първият професионален карикатурист в Япония.
Най-популярните манги често се адаптират за аниме, като сценарият се преработва, за да привлече широката публика. Макар и по-рядко, анимето също може да се преработи в манга. В английскоговорящите страни съществува широко разпространеното погрешно схващане, че думата "манга" се отнася за японската анимация. Това, отчасти, е резултат от факта, че името и логото на компанията разпространител на японска анимация сред западната публика е Manga Entertainment.